Рила

Ах Рила, Рила - така красива

ти бе закрила,

през стари времена,

на тракийски племена

на хайдути народни

и селища рилски "родни".

 

Твоята прелест, чист въздух и вода

изпълваше с радост нашите сърца

и с колко любов, порив и от душа

бродехме из твоите прекрасни недра,

за да се възхитим на изящната ти красота.

 

Не зная и не мога да разбера

какво стана и как така

младежта напусна родните места.

Забрави Рила и нейната красота

и се засели в далечни градове, села.

 

Виж сега - къщите ни запустели,

пътищата разрушени, дърветата изгорени.

В китните ни преди села изчезна радостта,

останаха само стари хора, без подкрепа, без опора.

 

Но ето чудо стана и то се появи

в твоето Подгорие нещо ново се роди,

което вдъхна живот и ни обнадежди

подхрани нашите мечти.

 

Като мълния до нас достигна вестта

изгражда се сграда бяла красота

тя ще приема хората, които

нямат опора, нямат защита.

 

И Рила отново ще стане закрила

за хората, които обичат те мила.

Автор: Петър Петров